Еротерра при мъже с репродуктивни проблеми

 Кратка история  на асистираните репродуктивни техники и ролята на правилната терапия на мъжки фактор при тях.

Споделяне на собствен опит с препарата Еротерра при подготовка на мъжа в двойката с репродуктивни проблеми.

Д-р Александър Кунев, „Ин Витро Медицински център д-р Кунев“ – Русе

Раждането на първото „бебе в епруветка” Луис Браун през 1978г, беше кулминацията на десетилетия научни изследвания в областта на асистираните репродуктивни техники и медицина. От тогава, редица постижения в клиничната медицина и фундаменталната наука, дават възможност на все повече жени и мъже с репродуктивни проблеми да имат деца. Към днешна дата повече от 6 милиона бебета в световен мащаб са заченати и родени чрез асистирани репродуктивни технологии.

История на асистираната репродукция

Съществува легенда, че в 800 г. пр.н.ера в Древна Асирия, асириец притежавал стадо от кобили, но нямал качествен жребец за тяхното оплождане. Негов съперник имал висококачествено потомство от жребци. За да си осигури добро потомство асириецът, пуска една от кобилите си тайно при жребеца, като поставя гъба във влагалището на кобилата. След полов акт, асириецът извадил гъбата от влагалището ѝ. Напоената гъба със семенната течност от жребеца я прехвърля на други кобили, за които се разбира по – късно, че са бременни. Тоест оказва се, че те са изкуствено осеменени.[1]

Неофициално историята твърди, че първият опит за изкуствено оплождане е направено от Хенри V, Крал на Кастилия (1425-1474), по прякор Импотентния. През 1455 г. той сключва брак с принцеса Жана, сестра на Афонсо V от Португалия. След 6 години брак тя ражда момиченце. Много съвременни историци и хроницисти предполагат, че Хенри е импотентен. Твърди се, че принцесата не е дъщеря на краля, но и възможността за инсеминация не се отхвърля. [2]

Първата стъпка в развитието на асистираната репродукция е изкуствената инсеминация.

Първоначално инсеминацията се използва за подпомагане на зачеването в случаи на мъжки субфертилитет от физически или психологически характер.

Съпружеската инсеминация е широко използван метод за лечение на много двойки с неизяснен стерилитет, цервикален фактор, лек до умерен мъжки инфертилитет, сексуална дисфункция.

Антон ван Льовенхук (роден на 24 Октомври 1632г. в градчето Делфи, Холандия) бил търговец на платове, за да определя по-добре качеството на вълната, започнал да използва увеличително стъкло – лупа. Увлечен от това си занимание , постепенно започнал да изследва всичко, което му попадне под ръка. Откритията си правел, чрез примитивен микроскоп, състоящ се от стъклена леща и светлинен източник – лоена свещ. Наблюдаваните предмети (от капка кръв до криле на пеперуда), той подробно описвал в писма и ги изпращал до Лондонското кралство. В едно от писмата до Кралското общество, през 1678г. , Льовенхук  показва снимка на сперматозоид на куче и човек, като ги описва:

„…. Същият ден, около три часа след пладне, видях живи същества, които бяха малки – едни съвсем кръгли, други два пъти по-дълги, трети съвсем мънички, а освен това съзрях и невероятно количество най-дребни животинки – същества. Те приличаха на малки червейчета или малки змийчета, струпани на куп – точно такава картина би могла да се види, когато в паница вода се сложат гъмжило от малки змиорки. Сред многото чудеса, които ми се отдавало да открия, това ми се струва най-голямото чудо, хиляди живи същества в една капка вода, където те се блъскат неуморно.”  [3]

През 1678 г. Антон ван Льовенхук и неговия асистент Йоханес Хам за първи път наблюдават сперматозоид (на снимката вдясно). В писмо до Кралското общество на Лондон, ван Льовенхук показва снимка на сперматозоиди на човек, като ги описва като „живи животинки” в човешката сперма, по-малки от една милионна от размера на песъчинка с тънка, прозрачна, вълнообразна опашка.

През 1784 е направена първата изкуствена инсеминация на животно – куче, от Лазаро Спаланцани (италиански физиолог и последовател на Льовенхук). Резултатът от инсеминацията е бил три кученца родени 62 дни по-късно.

Изкуствена инсеминация

Първите доклади за изкуствена инсеминация при човек датират от 1790 г. Джон Хънтър, наречен „основателят на медицинската хирургия”, прилага инсеминацията на пациент с тежка хипоспадия, като го съветва да събира спермата, отделена при коитус, в загрята спринцовка и я аплицира във влагалището на жената.

В средата на 1800г, Дж. Марион Симс открива посткоиталния тест и провежда 55 инсеминации. Само една от тях е успешна, като това се обяснява с факта, че според него овулация настъпва по време на менструация.

Развитие

В продължение на много години партньорската инсеминация се използва единствено в случаите на физическа и психологическа сексуална дисфункция, като ретроградна еякулация, вагинизъм, хипоспадия и импотентност. Успоредно с прогресивното развитие на методите, започват да се въвеждат и донорските инсеминации, които бързо стават рутинни процедури за лечение на стерилитет при мъже с Азооспермия и тежка Олигоастенозооспермия. С прилагането на пост-коиталния тест в диагностичната практика, инсеминацията при мъже започва да се използва и при стерилитет от друг призход – цервикален фактор, имунологичен фактор, свързан с наличието на антиспермални антитела в цервикалния мукус.

Първите официални данни за изкуствена инсеминация на човек, такава каквато се прилага днес, се предоставят от Guttmacher (1943), Stoughton(1948) and Kohlberg (1953a; 1953b). През 1953г е първата успешна бременност от инсеминация със замразена семенна течност.  Поставя се началото на нова ера в асистираната репродукция. [4]

Важни дати в историята на Асистираната репродукция:

• През 1978 се ражда първото IVF дете. [5]
• През 1984 г. се ражда първото бебе от донорска яйцеклетка а месец по късно и бебе от донорски ембрион. [5]
• 1984г д-р Рикардо Аш разработва методите GIFT (gamete intrafallopian transfer) и ZIFT (zygote intrafallopian transfer). При GIFT във фалопиевите тръби се трансферират неоплодени яйцеклетки, смесени със сперматозоиди, а при ZIFT се поставя оплодената зигота. [5]
• През 1992г въвеждането на ICSI – интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид директно в яйцеклетката, дава възможност за лечение на двойки с тежък мъжки фактор[5]
• 1997г са родени първите бебета от замразени яйцеклетки.
• В България методът е въведен през 1987 г, като първите деца, заченати ин витро, се раждат в началото на 1988 г. Към 2017 г. вече десетки клиники в цялата страна предлагат ин витро процедури. [5]

Продължаващото търсене на нови методи за лечение на безплодието и запазване на фертилния потенциал на определени групи пациенти – мъже и жени, правят асистираната репродукция една от най-интересните области на медицината. Началото на развитието  на тази област е поставено от разработването на изкуствената инсеминация. В момента ин витро оплождането е основен метод за лечение на безплодието (репродуктивни проблеми) при различни фактори. Все пак, поради високата цена и сложността на процедурата, то се прилага, когато останалите, по-евтини и по-малко инвазивни методи за асистирана репродукция не дават  резултат. Тук ние виждаме място на IUI (интраутеринна инсеминация) като бърз, евтин и достъпен метод за лечение на някои видове стерилитет, предимно от мъжки произход. [6] [7] [8]

Показанията за прилагане на контролирана вътрематочна инсеминация

• мъжки фактор: умерена олигозооспермия; астенозооспермия; азооспермия или тежка олигозооспермия (в тези случаи се прилага инсеминация с донорски сперматозоиди);
• цервикален фактор при жената;  [7]
• неизяснен стерилитет; [9]
• невъзможен коитус, дължащ се на проблеми с еякулацията, импотентност или вагинизъм;  [10]

Интраутеринната инсеминация е метод за лечение на стерилитета, при който обработената сперма се аплицира в женския репродуктивен тракт с цел постигане на бременност. Има различни видове инсеминации: вътревагинална, вътрецервикална, вътрематочна и интрафалопиева инсеминация. В деня на очакваната овулация, съпругът дава семенна течност, която се обработва в лабораторни условия. Целта на обработката е да се сепарират най-добре подвижните сперматозоиди, като същевременно гаметите се отмиват от семенната плазма, съдържаща простагландини, лимфокини, цитокини, антигени и инфекционни агенти.

Споделяне на собствен опит с препарата Еротерра при подготовка мъжа в двойката.

Проведен е ретроспективен анализ  на 10 броя мъже с репродуктивни проблеми от мъжки тип – с Еротерра,  преминали курс на лечение в „Ин Витро Медицински център д-р Кунев“ – Русе, за периода от октомври – ноември 2021 г.

Материали и методи:

Ретросперктивен анализ на 10 броя мъже с репродуктивни проблеми от мъжки тип: От Азооспeрмия, през Астенозооспермия до Олигоастенотератозооспермия. На терапия с препарата Еротерра  в дозов режим два пъти по една таблетка на ден за 30 дни (по две опаковки Еротерра на пациент за срок от 30 дни). На двама от тях след терапия с Еротерра са пристъпили към инсеминация. На останалите 8 мъже са изписани за срок от още 30 дни.

Пациентите с репродуктивни проблеми бяха включени на базата на:

• Информационни и анкетни методи – снемане на минала и фамилна анамнеза на двойката, разясняване на процедурата.
• Клинични методи:
• Андрологичен преглед на мъже чрез разширена спермограма по Крюгер.

 Резултати:

Заключение:

При всички мъже с репродуктивни проблеми се отчете значителен ръст на показателите. Особено драстичен ефект имаше при пациента, който бе с Азооспермия т.е. без никаквки клетки на спермогенеза. След 30 дни на контролното изследване вече се наблюдаваха единични и подвижни сперматозоиди. При една от двойките се получи спонтанна бременност.

Еротерра на terrapia е особено подходящ за терапия за моно и или комплексна терапия при двойки с мъжки фактор.

Библиография

1. Expert Panel on Detection Evaluation, and Treatment of High Blood Cholesterol in Adults. Executive summary of the third report of the National Cholesterol Education Program (NCEP) expert panel on detection, evaluation, and treatment of high blood pressure in adults (Adult Treatment Panel III). JAMA 2001; 285: 2486–97.
2. Gilbaugh J. Intrauterine insemination. In: Lipshultz L, Howards S, eds. Infertility in the Male, 3rd edn. St. Louis, MO: Mosby, 1997: 439–49.
3. Eimers JM, te Velde ER, Gerritse R, et al. The validity of the postcoital test estimating the probability of conceiving. Am J Obstet Gynecol 1994; 171: 65–70.
4. Dickey RP, Taylor SN, Lu PY, et al. Risk factors for high-order multiple pregnancy and multiple birth after controlled ovarian hyperstimulation: results of 4,062 intrauterine insemination cycles. Fertil Steril 2005; 83: 671–83.
5. Ghaffari F, Sadatmahalleh SJ, Akhoond MR, Eftekhari Yazdi P, Zolfaghari Z. Evaluating the effective factors in pregnancy after intrauterine insemination: a retrospective study. Int J Fertil Steril 2015;9:300–8.
6. Agarwal A, Allamaneni SS (2004) The effect of sperm DNA damage on assisted reproduction outcomes. A review. Minerva Ginecol 56: 235-245.
7. Andersen AN, Goossens V, Ferraretti AP, Bhattacharya S, Felberbaum R, de Mouzon J, et al. Assisted reproductive technology in Europe, 2004: results generated from European registers by ESHRE. Hum Reprod 2008;23:756–71.
8. American Fertility Society, 1990. New guidelines for the use of semen donor insemination: 1990. Fertil. Steril. 53, 1S–13S.
9. Dickey RP, Taylor SN, Lu PY, et al. Effect of diagnosis, age, sperm quality, and number of preovulatory follicles on the outcome of multiple cycles of clomiphene citrate-intrauterine insemination. Fertil Steril 2002; 78: 1088–95.
10. Василев,Н.Б., Доганов,Н.И., Янков,А.Д., и др., Ръководство за практични упражнения по акушерство и гинекология. София, Медицина и физкултура, 1991г.,194-201стр.
11. Cohlen BJ, Vandekerckhove P, te Velde ER, Habbema JD. Timed intercourse versus intra-uterine insemination with or without ovarian hyperstimulation for subfertility in men. Cochrane Database Syst Rev. 2000;(2):CD000360.
12. Azantee YW, Murad ZA, Roszaman R, Hayati MY, Norsina MA. Associated factors affecting the successful pregnancy rate of intrauterine insemination at International Islamic University Malaysia (IIUM) Fertility Centre. Med J Malaysia 2011;66:195-8.
13. Duran HE, Morshedi M, Kruger T, Oehninger S .Intrauterine insemination: a systematic review on determinants of success. Hum Reprod update. 2002; 8(4): 373-384.
14. Gauci MM, Kruger TF, Coetzee K, Smith K, Van Der Merwe JP, Lombard CJ. Stepwise regression analysis to study male and female factors impacting on pregnancy rate in an intrauterine insemination programme. Andrologia. 2001;33(3):135-41.
15. Human Reproduction Update, Volume 1, Issue 6, 1995, Pages 543–557
16. Human Reproduction, Volume 10, Issue suppl_1, October 1995, Pages 90–102

Eroterra / Еротерра

Комплексната биоактивна формула Еротерра, която спомага за засилване на либидото; действа за укрепване здравето на половата система и самочувствието. Предимството на Еротерра от гледна точка на рецептурата на продукта и специфичното действие на подбраните съставки, се изразява и във въздействието на продукта за повишаване на сексуалното желание и здраве не само на физиологично ниво, но и на психическо. Често стресът и напрежението са причини за намаляване на либидото. Наличието на стрес, притеснения и напрежение в живота ни въздейства на цялосатния тонус на организма, на настроението и самочувствието ни.

За бранда – terrapia®

terrapia® е серия от нутрацевтични продукти. Комплексни биоактивни формули от билкови екстракти с контролиран произход и високо качество.

Рецептурите са разработени по начин, по който всички включени съставки да действат синергично за постигане на максимална ефективност.

Формулите в terrapia®, са базирани на рецептури доказали се във времето, практиката и науката

Продуктите на terrapia,  са  адаптирани за идеалната превенция на здравето, на съвременния градски човек.

Произведено от: Biohealth International GmbH, Германия

Произведено за (дистрибутор): Фарма Трейд БГ ЕООД

София 1421, ул. Бунтовник 3

тел. +359(2)858 1010; e-mail: office@pharmatradebg.com