Защо боледуваме по-често през зимата?

Ново проучване откри защо боледуваме повече през зимата, въпреки че вирусите ни атакуват целогодишно.

Наближават най-хубавите празници в годината, но с тях и силата на вирусите достига своя пик. Изведнъж всички около нас вече кихат, подсмърчат и се оплакват от болки в гърлото, запушен нос и втрисане. И въпреки че цяло лято така се старахме: спортувахме, трупахме здравословен тен, хапвахме лека храна, за да посрещнем зимата със силен имунитет, при първото застудяване отново боледуваме.

Защо се случва отново и отново?

Това, което учените зад Океана са открили и смятат за научен пробив е биологичната причина да страдаме много по-често от респираторни заболявания и боледуваме през зимата, отколкото през всички други дни от годината. Въпреки, че вируси има целогодишно. Оказва се, че не друг, а студения въздух уврежда имунния отговор, възникващ още в носа ни.

„Това е първият път, в който имаме молекулярно обяснение по отношение на фактор от нашия вроден имунен отговор, който изглежда е ограничен при по-ниски температури“, разкрива ринологът д-р Зара Пател, професор по отоларингология и хирургия на главата и шията в Станфордското университетско училище по медицина, Калифорния.

Оказва се, че

спада на температурата в носа

само с 5 градуса по Целзий (9 градуса по Фаренхайт) убива почти 50% от милиардите клетки, борещи се с вируси и бактерии в ноздрите. Проучването беше публикувано тази седмица в The Journal of Allergy and Clinical Immunology. В него екипът на ринологът д-р Бенджамин Блейер, директор на отоларингологичните транслационни изследвания в Massachusetts Eye and Ear и доцент в Харвардското медицинско училище в Бостън, твърди, че студеният въздух е свързан с повишен риск от вирусна инфекция, тъй като сме загубили половината от имунитета си, само с този малък спад на температурата.

Когато респираторния вирус или дадена бактерия нахлува в носа – основния вход на навлизане в тялото, незабавно предната част на носа открива микроба и реагира, доста преди задната част да разбере за натрапника. В този момент клетките, покриващи носа, започват да създават милиарди копия на себе си, наречени извънклетъчни везикули или EV (екзозоми и ектозоми), твърди екипа.

„EV не могат да се делят, както клетките, но те са като мини версии на клетки, специално предназначени да отидат и да убият въпросните вируси“, обяснява Блейер. EV действат като примамки и когато вдишаме вируса, той се придържа към тези примамки и не може да се размножи. Така го

изхвърляме под формата на назална слуз.

„Това е първата част от имунната система, която оставя тялото да се бори с бактериите и вирусите, преди те действително да попаднат в тялото“, казва екипа и допълва, че когато е атакуван, носът увеличава производството на извънклетъчни везикули със 160%.

От изследването става ясно, че EV имат много рецептори на повърхността и по този начин засилват способността си за спиране на вируса. „Открихме, че всяка везикула има до 20 пъти повече рецептори на повърхността, което ги прави супер лепкави. В същото време клетките в тялото също съдържат вирусен убиец, наречен микро РНК, който атакува нахлуващите микроби. И все пак се оказа, че EV в носа, съдържат 13 пъти повече микро РНК последователности от нормалните клетки“, твърдят учените.

Защо тогава боледуваме?

За да разберат това, учените излагат четирима участници в проучването на 15-минути сесии, с температури от 4,4 градуса по Целзий (40 градуса по Фаренхайт) и след това проучват какво се случва в носните им кухини. „Това, което открихме е, че когато сме изложени на студен въздух, температурата в носа може да падне с до 12,77 градуса по Целзий. И това е достатъчно, за да „нокаутира“ всички имунни предимства, които носът има“, обяснява Блейер.

С това проучването на американските учени показва, че ниските температури намаляват наполовина способността на имунната ни система, да се бори с респираторните инфекции. Затова боледуваме по-често през зимата. И са убедени, че поддържането на по-топла интраназална среда, може да защити вродения имунен защитен механизъм. И добавят, че пандемията ни е дала пример как това може да се постигне: с носенето на предпазни маски. В бъдеше екипа на Блейер очаква разработването на локални препарати за нос, които се основават на това научно откритие.

Източници:

• Cold exposure impairs extracellular vesicle swarm–mediated nasal antiviral immunity – Journal of Allergy and Clinical Immunology (jacionline.org)

• Еdition.cnn.com/2022/12/06/health/why-winter-colds-flu-wellness/index.html

Статията има информативен характер и не може да замести консултацията със специалист.

Комплексните биоактивни формули на terrapiа с благотворно повлияване на имунитета са:

Spiruterra

Капсулирана Спирулина на прах.
Действа благоприятно на имунна, кръвоносна и отделителна система.

Spiruterra ® хранителна добавка съдържаща 300 mg спирулина на прах от Arthrospira platensis , която е род свободно плаващи нишковидни цианобактерии от семейство Microcoleaceae.

Произведено в Германия от Biohealth International GmbH.

Imunoterra / Имунотера
Комплексна биоактивна формула, която благоприятства за укрепване и подсилване на имунната система. Специално подбраните съставки от екстракт от корени на женшен, ехинацея и котешки нокът имат изразени антиоксидантни и укрепващи имунитета качества. Повишават защитните сили на организма, подпомагат оздравителните процеси при продължително боледуване, грип и настинки, както и при възпаления и инфекции от различен произход.

Произведено в Германия от Biohealth International GmbH.

Bronchoterra / Бронхотерра
Комплексна биоактивна формула с уникален състав от екстракти на 8 билки, с подчертано благотворно влияние при бронхит, кашлица, бронхиална астма и други възпаления на горните дихателни пътища. Има изразено антисептично, отхрачващо и противовъзпалително действие, което прави Бронхотерра подходяща, както за лечение на респираторни заболявания, така и за повишаване на защитните сили на организма и профилактика при хронични състояния.
Произведено в Германия от Biohealth International GmbH.