Тайната на съня и защо често страдаме от безсъние?

Сънят, както и дишането, е толкова естествено състояние, че не се замисляме за него. Докато… не започнем да страдаме от безсъние. Тогава разбираме колко ключов момент в нашия живот е сънят.

От най-древни времена хората се питат какво всъщност е сънят?

Според гръцката митология кроткият Сън – Хипнос и безмилостната смърт – Танатос, са синове на богинята на нощта Никта. Римският поет Овидий нарича съня „образ на смъртта”. И според германите Сънят и Смъртта са братя. Сънят като мнима смърт е силно разпространен мотив в приказки, митове и поезия. Ромео и Жулиета, Снежанка… и рекордьорката по спане – Спящата красавица.

В източните философии и религии сънят понякога се представя като истинското състояние на човека, в което индивид и Вселена са едно цяло. В древните текстове на староиндийските Упанишади се резличават четири форми на съществуване:

• Будно състояние.
• Състояние на сънуване.
• Състояние на дълбок сън.
• Свръхосъзнато състояние на собственото Аз. „Ако спиш дълбоко, спокойно и ведро и не видиш никакъв сън, това е Азът – Atman, това е безсмъртното, безстрашното, Брахма.”

В еврейско-християнските вярвания сънят не се представя в положителна светлина. В Стария завет е предупреждението „Не обичай съня, за да не станеш беден, дръж очите си будни, за да имаш достатъчно хляб”.

Философи и лекари също се опитват да разберат съня. Хипократ – бащата на медицината, смята, че в резултата на охлаждането на крайниците, сънят си почива вътре в тялото, бягайки от кръвта и топлината. За Аристотел непосредствената причина за съня е поетата храна. Сънят продължава докато се смели храната.

През Средновековието се смята, че грехопадението е причина за нуждата от сън. Грехопадението е направило човека слаб и той има нужда от усилване чрез храна и сън.

През 16-ти век известният лекар Парацелз препоръчва да не се спи нито прекалено много, нито прекалено малко, а човек да се съобразява със слънцето – при изгрев да става, при залез да ляга. За него естественият сън трае шест часа и функцията му е да отстрани натрупаната вследствие на работа умора.

ЕЕГ записите са ключови за изследването на съня

Едва в началото на 20-ти век сънят започва да се изследва задълбочено. И това не е учудващо. За разлика от будното състояние, което е достъпно за наблюдения и опити, сънят изглежда като напълно недостъпен за изследване процес. Онова, което довежда до прелом, е възможността за регистриране на непрекъснатата електрична активност на мозъка. Кривите на електричните сигнали на главния мозък получават името електроенцефалограма – ЕЕГ.

ЕЕГ записите са ключови за изследването на съня. По време на заспиването равномерният алфа-ритъм на будното състояние преминава в модел на къси и бързи вълни. В по-нататъшното протичане на съня, ЕЕГ показва постепенно по-високи и по-бавни вълни. Установява се, че с нарастването на амплитудата и намаляването на честотата на вълните, се увеличава дълбочината на съня. Постепенно започват да се определят фазите на съня. Прелом в този процес е откриването на „парадоксалната фаза” на съня или REM (Rapid Eye Movement Sleep). Тя е свързана с много бързи движения на очите под клепачите – странно, това е характерно за будното състояние! При провежданите експерименти, се разбира, че след събуждане от сън с бързи очни движения, изследваните лица често разказват сънища.

Фазите на съня се определят като пет етапа

Фаза 1 – преходно състояние между бодърстване и сън.

Фаза 2 – мускулният тонус е намалял, очите са спокойни, началото на същинския сън или обикновения сън.

Фази и 3 и 4 – делта-сън или дълбок сън. Ниско мускулно напрежение, очите не се движат.

Фаза 5 – парадоксален сън, очите се движат бързо под клепачите.

Дълбокият сън се появява само през първите 2-4 часа на общия сън. Епизодите на парадоксален сън се увеличават през втората половина на нощта.

ЕЕГ е отличен индикатор за измененията в състоянието на мозъка по време на съня. Процесите, които стоят в основата на появата на ЕЕГ, практически не са изяснени подробно. Приема се, че за ЕЕГ са отговорни преди всичко възникващите в „превключващите” места на нервните клетки /синапси/ електрични сигнали в мозъчната кора. В нея се сумират хиляди отделни електрични потенциали, които могат да бъдат записани като крива на мозъчните токове.

Изследванията на телесните процеси по време на сън показват, че температурата на тялото намалява с няколко десети от градуса, дишането и пулсът се забавят, кръвното налягане спада. Произвежданият в кората на надбъбреците стресов хормон кортизол бележи по-ниски стойности след заспиване. Обратно се получава с хормона на растежа, който в първата фаза на дълбокия сън достига до крайно висока стойност!

Възможно е тези хормонални изменения след настъпването на съня да имат за цел активиране на градивните процеси при обмяната на веществата.

Телесните процеси

При парадоксалния сън, за разлика от обикновения, телесните процеси започват да се активират. Дишането става неравномерно, пулсът и кръвното налягане показват колебания. Друг фактор, съпътстващ фазата на парадоксалния сън, е ерекция на пениса. Ерекциите настъпват не само при възрастни хора, но и при деца и бебета. В днешно време фалограмите по време на съня се регистрират в медицината с диагностична цел. При пациенти, страдащи от импотентност, те помагат да се изясни дали причината е органична или има психически характер. Психическите причини не се отразяват на ерекцията по време на парадоксалната фаза на съня.

Краят на съня се известява от тялото още преди събуждането. Телесната температура и кортизолът се покачват, движенията стават по-чести. Като че ли тялото се подготвя за момента на събуждането.

Сънят е различен и показателен и за различните етапи от живота на човека. Бебето прекарва в сън по две трети от денонощието първите дни след раждането си. На интервал от 2-6 часа то се събужда, като през 24-те часа на денононщието сънят е почти равномерно разпределен. При тримесечните бебета, сънят е почти през цялата нощ. На шест месеца, бебето спи 12 часа на денонощие и по-дълго време е непрекъснато будно. Постепенно сънят заема все по-малко време. Моделът на многократен сън при бебетата и децата преминава в модел на еднократен сън при възрастните.

Не е изяснено дали с възрастта се променя количеството време за сън. Честото дремване през деня на по-възрастните хора, както и честите събуждания през нощта, водят до един полифазен модел на спане, който има прилики с детския модел за сън. По-възрастните хора прекарват по-малко време в дълбок сън и характерните за тази фаза бавни делта-вълни. Частта на обикновения сън остава доста постоянна до дълбока старост. С напредването на възрастта обаче, безсънието зачестява.

Сънищата

Сънищата са съществен елемент от процеса на съня и открай време са озадачавали и интригували хората. Сънищата са изпълнени с необикновени и фантастични събития. Ако някой ни разкаже за подобни преживявания в будно състояние, ще се усъмним в разсъдъка му. Какви са най-важните характеристики на сънищата? Обстановката често се променя и преминава рязко в друга. Изплуват хора и събития от миналото.

Чувството за пространство и време е напълно различно от будното състояние. В съня  ние сме фиксирани единствено и само от случващото се в момента. Може да се каже, че това е времето, в което живеем според идеята на Буда за „живот в настоящия момент”. По време на съня през съзнанието ни не минават други мисли, както това става при дейности в будно състояние. Тази „еднопосочност” на съня го прави напълно затворен. Макар и да има други хора, в съня ние сме сами и не можем да споделим с никого своите преживявания. Ние сме изложени пряко на преживяванията в съня и не можем да ги анализираме. В сянищата си ние приемаме и най-невероятните събития, без да се хващаме за главата, казвайки си „Това е невъзможно!”.

След събуждането, светът на сънищата изчезва напълно, понякога оставяйки само неясен спомен. Като си помислим, че всяка нощ прекарваме по един или два часа в парадоксален сън, по време на който има сънища, е изненадващ фактът, че споменът от тези събития изчезва. Дори и когато рязко се събудим и картината от съня е още жива, точното описание е трудно и незадоволително. Както казва поетът Карл Шпителер „Сънищата не могат да се разказват, те се разпадат, когато будният разум ги докосне с думи.”

За изненада на мнозина, които смятат, че сънуват рядко или никога, експериментите, свързани с фазата на парадоксалния сън, показват, че всеки човек сънува по няколко пъти през нощта.

Съноподобните процеси

Сънищата не се част само от парадоксалната фаза на съня, те се срещат и по време на заспиването, събуждането и в обикновения сън. Съноподобни процеси са възможни и в будно състояние. Когато лежим или седим отпуснати със затворени очи, мислите ни започват да странстват. Има данни, че по вид дневните и нощните сънища са подобни.

Кошмарният сън представлява изпълнено със страх преживяване, обикновено през втората част на нощта по веме на парадоксалния сън и завършва с внезапно стресване. Друга е реакцията при така наречения нощен страх, който се появява в дълбоката фаза на обикновения сън. Сънуващият вика, сяда в леглото, дишайки бързо и облян в пот. Дори след събуждането, той не е на себе си и не може да сподели преживяното. Ако човек се събуди от епизод на парадоксален сън, той бързо се ориентира и превключва. Напротив, след събуждане от дълбок сън, е налице недостатъчна ориентация и неспособност за спомняне.

Мнозина са се опитвали да обяснят смисъла и ролята на сънищата. Всички хипотези подлежат много трудно на експериментално проучване. Все пак някои звучат логично и правдоподобно. Някои теории разглеждат сънуването като „опит за самопречистване” на мозъка. „Ние сънуваме, за да забравим”.

В много култури е застъпено схващането, че сънищата правят възможен контакта с друга действителност. Приема се, че в съня душата напуска тялото и витае между два свята, като е възможно да приема послания и предупреждения.

Фройд обстойно изследва съня и го използва като пътеводител в своята психотерапевтична дейност. Сънищата не са просто „дим”, а по-скоро „писма до себе си”, специален смислен език на психиката.

Популярна болест ли е безсънието?

Милиони хора лежат будни по цели нощи и напразно чакат възстановителния сън. Правени са много анкети по темата и се очертават две заключения.

1. Смущенията в съня се срещат по-често при жените, отколкото при мъжете.
2. Смущеният в съня се проявяват в три различни форми – трудно заспиване, често събуждане, преждевременно събуждане в ранните часове.

Причините за смущенията в съня са изключително многообразни. Много честа причина е невъзможността на хората да избият определена мисъл от главата си. Стресът, тревожността, преумората, превъзбудата са основни причинители за безсъние. Шумовете в големите градове също са пречка за добрия сън. Особено интензивна физическа или умствена дейност вечер е вредна за съня. Тежка вечеря, придружена с никотин, кафе и алкохол, също може да доведе до безсъние.

При тежки смущения в съня с неясен произход, вероятно има скрити психични причини. Смущения в съня често са първия признак за депресия.

Прости решения за безсъние

Самоанализът относно причините за безсънието и прилагане на „хигиена на съня” могат да помогнат. Ето и някои прости решения:

• Едно и също време на лягане – сънят е част от биологичния дневен режим и е добре да протича в един и същ интервал на 24-часовия цикъл.
• Вечерните часове са посветени на отпускане.
• Никакъв обеден сън – откажете се от следобедния сън, за да не намалявате нуждата от сън през нощта.
• Без кофеин, алкохол и никотин – тези съставки действат стимулиращо на нервната система и е препоръчително да се избягват преди сън.
• Благоприятни условия за спане – проветрено, спокойно място, немного топло, твърд удобен матрак, не много висока възглавница.
• Не се отдавайте на мрачни и натрапчиви мисли. Какъвто и да е проблема, няма да го решите през нощта, а отпочинали и свежи на следващия ден. Справянето с мислите е трудно, но не невъзможно. Просто ги оставете да минават като облаци и не се фиксирайте върху тях. Както казва Буда: мислите са като птиците, не можем да ги спрем да летят, но можем да им попречим да направят гнездо на главата ни.
• Заниманията със спорт и разходки сред природата или в парка също помагат при безсъние.
• Йога и медитация успокояват ума, разтягат приятно мускулите и сухожилията и също са добър лек за безсъние. Йога студиа има вече навсякъде, но ако предпочитате да се занимавате сами в къщи в удобно за вас време, може да използвате он-лайн платформата https://www.homeyoga.bg/
• Винаги дръжте до леглото си чаша с вода. Дехидратацията също може да предизвика събуждане. Една глътка вода ще ви успокои, така че да заспите отново.
• Подходящ прием на успокояващи билкови чайове, отвари и хранителни добавки са изпитани средства при безсъние.

С вярата, че както емоциите въздействат на тялото, така и тялото въздейства на емоционалното ни състояние, ние от Террапиа можем да ви помогнем с нашите биоактивни формули от билкови екстаркти.

Релакситерра има успокояващо и отпускащо действие върху нервната система и целия организъм, без да нарушава способността за концентрация, без странични ефекти и пристрастяване. Има релаксиращ ефект върху мускулатурата и се препоръчва при нервни оплаквания, тревожност, стрес, напрежение, неврози, сърцебиене, безсъние.

Повече за „Тайната на съня” може да научите от едноименната книга на проф. Д-р Борбели, унгарско-швейцарски фармаколог и един от водещите специалисти в света по проблемите на съня.

За бранда – terrapia®

terrapia® е серия от нутрацевтични продукти. Комплексни биоактивни формули от билкови екстракти с контролиран произход и високо качество.

Рецептурите са разработени по начин, по който всички включени съставки да действат синергично за постигане на максимална ефективност.

Формулите в terrapia®, са базирани на рецептури доказали се във времето, практиката и науката

Продуктите на terrapia,  са  адаптирани за идеалната превенция на здравето, на съвременния градски човек.

Произведено от: Biohealth International GmbH, Германия

Произведено за (дистрибутор): Фарма Трейд БГ ЕООД

София 1404, ул. Твърдишки Проход 7

тел. +359(2)858 1010; e-mail: office@pharmatradebg.com