Стрес, сън и нервна система

Публикувано от

16 септември 2026

На 16 септември 2026

Имаме странен навик да възприемаме стреса като нещо, което се случва само „в главата“. Всъщност организмът реагира на напрежението с цяла поредица от физиологични промени.

Пулсът се ускорява. Повишава се бдителността. Освобождават се хормони на стреса. Мозъкът получава сигнал: сега не е време за почивка – трябва да действаме.

Този механизъм е изключително полезен, когато трябва да реагираме на реална заплаха. Но организмът невинаги различава заплахата от 37 непрочетени имейла, три крайни срока и телефон, който не спира да звъни. А проблемът започва, когато вечерта дойде, но нервната система продължи да работи на дневни обороти.

Защо стресът и сънят толкова често вървят заедно?

При стрес се активира т.нар. хипоталамо-хипофизо-надбъбречна ос (HPA) – една от основните системи, чрез които организмът управлява реакцията си към напрежение.

Част от този процес е освобождаването на кортизол.

Кортизолът сам по себе си не е „лош хормон“. Напротив – той има естествен дневен ритъм. Обикновено е по-висок сутрин, когато трябва да се събудим и да бъдем активни, и постепенно намалява към вечерта.

Продължителното психическо напрежение обаче може да наруши нормалната регулация на системите, участващи в съня и бодърстването. Получава се добре познатият парадокс: изморени сме, но не сме спокойни.

Мозъкът има и собствена „спирачка“

Един от най-интересните участници в регулирането на нервната възбудимост е GABA – гама-аминомаслена киселина.

GABA е основният инхибиторен невротрансмитер в централната нервна система.

Казано просто: ако някои нервни сигнали действат като педал на газта, GABA е част от системата на спирачките.

Именно затова GABA-рецепторите са важна мишена в изследванията на тревожността, напрежението и съня.

Любопитното е, че няколко растения, използвани традиционно за отпускане, съдържат вещества, които се изследват именно за взаимодействието им с тази система.

Валериана – какво всъщност казва науката?

Валерианата е може би най-познатото растение, свързвано със съня.

Едно от веществата, които представляват интерес, е валереновата киселина. Лабораторни изследвания показват взаимодействие с GABA-системата – възможно биологично обяснение за традиционната употреба на растението.

Клиничната картина обаче е по-сложна.

Преглед на съществуващите систематични анализи, публикуван през 2024 г., намира известни данни за субективно подобрение на качеството на съня, но недостатъчно убедителни обективни доказателства, че валерианата сама по себе си лекува безсъние.

И това всъщност е добър пример за разликата между традиционната употреба, биологично правдоподобния механизъм и клинично доказания ефект.

Маточината – много повече от ароматен чай

Melissa officinalis, или маточина, също привлича внимание във връзка с GABA-системата.

Сред интересните ѝ съединения е розмариновата киселина.

Изследвания показват, че тя може да влияе върху ензима GABA-трансаминаза, който участва в разграждането на GABA. Това е един от предложените механизми, чрез които маточината би могла да влияе върху нервната възбудимост.

Клиничните данни все още са ограничени, но точно този механизъм превръща едно познато растение от домашния чай в интересен обект на неврофармакологични изследвания.

Лавандулата има най-сериозна клинична история

При лавандулата разполагаме с повече данни при хора.

Систематичен преглед и мета-анализ включва 65 рандомизирани клинични проучвания и близо 8000 участници. Резултатите показват потенциал за повлияване на тревожността при някои форми и начини на приложение на лавандула.

Но има една важна подробност: в клиничните изпитвания се използват конкретни стандартизирани препарати и определени дози.

Затова не можем да превърнем резултата в твърдението „лавандулата лекува тревожност“. Можем обаче уверено да кажем, че растението е много повече от приятен аромат и продължава да бъде сериозно изследвано за взаимодействието му с нервната система.

Пасифлора и хмел – още две части от пъзела

Пасифлората също се изследва във връзка с GABA-рецепторите и тревожността. Клиничните проучвания са значително по-малко от тези при лавандулата, но резултатите дават основание научният интерес да продължава.

Хмелът пък познаваме най-вече като съставка на бирата, но женските му съцветия имат дълга история на употреба във фитотерапията.

Сред интересните му вещества са горчивите киселини и пренилираните флавоноиди, а комбинацията от хмел и валериана е изследвана и във връзка със съня.

Това е още един пример защо растителните формули не трябва да се разглеждат просто като списък от „успокояващи билки“. Всяко растение съдържа различни биоактивни вещества и може да взаимодейства с различни механизми.

Какао във формула за нервната система?

Вероятно най-неочакваната съставка на Relaxiterra е какаото.

То съдържа теобромин – метилксантин, химически родствен на кофеина, но с различен профил на действие.

В една капсула Relaxiterra екстрактът от какао осигурява 9,5 mg теобромин.

Какаовите полифеноли и метилксантините се изследват във връзка с настроението, когнитивната функция и реакцията към психическо натоварване.

Така формулата не е изградена около идеята просто да „приспива“, а да комбинира различни растителни съставки в подкрепа на нервната система.

Relaxiterra – комплексен подход

Relaxiterra съчетава екстракти от какао, хмел, валериана, маточина, лавандула и пасифлора.

Част от тях се изследват във връзка с GABA-системата, други – с механизмите на стреса, настроението и съня.

И това е важно, защото стресът рядко изглежда еднакво.

При един човек се проявява като раздразнителност. При друг – трудно отпускане вечер. При трети – непрекъснато умствено напрежение.

Затова грижата за нервната система също не се изчерпва с една капсула.

Редовното движение, достатъчният сън и периодите без постоянен поток от информация имат значение. А последният час преди сън вероятно не е най-доброто време за служебна поща, новини и безкрайно скролване.

Нервната система има нужда не само от сън.

Има нужда и от сигнал, че денят е приключил.

Често задавани въпроси: стрес, сън, нервна система

Защо стресът пречи на съня?
Продължителното напрежение може да повлияе на системите, които регулират стресовия отговор, бодърстването и съня.

Какво е GABA?
GABA е основен инхибиторен невротрансмитер в централната нервна система и участва в контрола на нервната възбудимост.

Валерианата доказано лекува ли безсъние?
Не. Има данни за субективно подобрение на качеството на съня, но доказателствата за обективен ефект при безсъние остават ограничени.

Защо Relaxiterra комбинира няколко растения?
Различните растения съдържат различни биоактивни съединения и се изследват във връзка с различни механизми, свързани с нервната система, напрежението и съня.